Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен представя документална изложба под надслов „Един американец от Сливен”, посветена на 95-годишнината от рождението на Атанас Славов – един от последните представители на интелектуалците енциклопедисти на 20 век – непримирим радетел за свобода на мисълта и словото, невероятен творец, учен, мислител, космополит, талантлив публицист, преводач, общественик. Изложбата е уредена в централното фоайе на библиотеката с продължение в литературния кабинет, в който писателят твореше в последните години от живота си и в който се съхраняват негови ръкописи, снимки, документи, пълна колекция от неговите книги и други материали дарени на културната институция. В архива му има и солидна сбирка от материали върху живота на учителя, теорията и практиката на дъновизма.
В единадесет табла и шест витрини с много снимки, ръкописи, бележки, илюстрации, книги и документални материали се проследява живота, творчеството и дейността на Атанас Славов у нас и в емиграция. Специално място в изложбата е отделено на неговия известен сливенски род, осем поколения назад –като са показани снимки от личния архив на писателя, както и изданието „Има и стари сливенци“, „Родословно дърво на Славовия джинс“. В отделна витрина са представени членовете на неговото семейство – деца /дъщеря му Пенка и синовете му Иван и Васил/, внуци, правнуци, с успехите на които той много се гордееше приживе.
Негови над 35 книги – проза, стихове, научни студии, есета, пътеписи и др., също са представени в отделна витрина в изложбата. Показани са и ръкописи и бележки на автора върху негови произведения, както и снимки, свързани с неговата литературна и обществена дейност.
През септември 2025г. в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ ще се организира и вечер, посветена на годишнината, на която ще бъде представен и документалният филм за Атанас Славов, създаден по повод неговата 85-годишнина и продуциран от културната институция.
Атанас Славов е роден в гр.Сливен на 25 юли 1930г. Учи в Американското основно училище /American Grade School/ в София до закриването му през 1941г. В София завършва гимназия, а през 1953г. – Английска филология в Софийския университет „Св.Климент Охридски”. През 1965г. защитава дисертация на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч” в Института за литература при БАН. В периода 1966-1974г. е научен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН, където основава секция по дизайн и участва в проблемна група за изучаване на българските приложни изкуства. От 1974г. е старши научен сътрудник по фолклор и теория на изкуствата и фолклора. В периода 1971-1974г. е член на Международна научна група към Полската академия на науките по Сравнителна славянска метрика. Като изпълнителен секретар на научен проект на тема „Основни насоки на световната култура до 2000 година” към БАН заминава за САЩ, където през 1975-1976г. работи в Отдел за международни научни изследвания и обмен в Ню Йорк. През 1976г. се установява в САЩ. Като литературен критик, изкуствовед, поет, белетрист, преводач, още преди да емигрира в САЩ, участва в създаването на новата българска култура. Има несъмнен принос като изследовател на българските фолклорни и етнографски ценности, на българските занаяти и народното изкуство, на българските селища и личности от българската история. Той е и един от първите български фантасти. Изявява се активно и в кинодраматургията, изкуствознанието, политологията, философията, теорията на културата, семиотиката.
След напускането на страната е осъден като невъзвращенец. В чужбина работи като автор на свободна практика в радио „Свободна Европа” и Би Би Си Лондон, в Център “Удроу Уилсън”, изучаващ проблемите на източноевропейските култури, в Държавния департамент /Вашингтон/ като инструктор по български език, в Центъра за езикови научни изследвания в Мериленд и в „Гласът на Америка” като радиосценарист, редактор и диктор.
В САЩ започва да пише своите мемоари, които най-напред прозвучават на български език, четени от самия него в 52 седмични предавания на радио “Свободна Европа” със заглавие „Пътеки по магистралите”. В САЩ създава издателство, с което привлича много от пишещите български емигранти, контактува с видни американски писатели като Кърт Вонегът, Греъм Грийн и др. През 1986г. издава мемоарите си на английски език със заглавие „With the Precision of Baths”. Книгата е наградена от Legerete International Writers Union Book като най-добра автобиография за 1986г.; издава стихове; Под псевдоним Al Santana издава „Handling Vegetables”- гротесково-сатирична проза. Посвещава голяма част от времето си в изучаване на живота и учението на Петър Дънов. Обикаля и документира местата, където Дънов е пребивавал по време на следването си в Америка. В архива му има солидна сбирка от материали върху живота на Учителя, теорията и практиката на дъновизма. В САЩ Славов членува в Американския ПЕН-клуб – в секцията на писателите в изгнание.
През 1991г. наказателното дело срещу него е прекратено. Атанас Славов се връща в България и се установява в родния си Сливен. След завръщането му от емиграция до смъртта си издава няколко нови книги – проза, стихове, научни студии, есета, биографията на Петър Дънов и др.
С последните си двайсетина книги издадени и на английски език, сред които и шедьовърът „Нощите на Трентън”, световната критика приравни Атанас Славов с Кърт Вонегът, Милан Кундера, Умберто Еко, Василий Аксьонов, с нобеловия лауреат Орхан Памук.
Атанас Славов е носител и на редица български награди и отличия, между които орден «Стара планина» – първа степен /2001/ и Националната литературна награда «Добри Чинтулов»/1992/. През 1992г. му е присъдено званието Почетен гражданин на Сливен.
Умира на 4 декември 2010г. след тежко боледуване.
